БАМ

БАМ междум. 1. За наподобяване на звук от гърмеж, на трясък от сблъскване или на шум от удар върху нещо; бум. Значи шест души смачкани — здраве им кажи! Като се фрасне камионът в трамвая — бам! — и готово! Я. Антов, Ст. 1966, бр. 1039, 2.

2. Разг. В сказ. функция.а) Удрям силно, изведнъж някого, нещо; бум, прас, тряс. Той вдигна книгата и — бам по главата момчето. б) Влизам внезапно и стремително някъде; бухвам се. Те ще останат с пръст в устата, защото той, Сашо, е много по-умен и находчив от тях. И в решителния момент — бам при капитан първи ранг Рачев — така и така, дайте хора да пипнем контрабандистите! С. Чернишев, ВМ, 133.

Списък на думите по буква