БАНАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНА̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на банален. Защо Зоя не иска да види какво е той, Кольо Рачика, защо не може да разбере от писмата му "действителния живот", а не смешната баналност на всекидневието? Ем. Станев, ИК I и II, 103. "До Чикаго и назад" е един от най-прекрасните пътеписи в нашата литература. Написан с голямо вдъхновение и творчески размах, той е лишен от всякаква баналност и шаблон. Лит. Х кл, 236.

2. Проява на банален. Той е, .. , поет и художественото му чувство верно го предваря от баналности. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 179.

3. Банална, изтъркана мисъл, израз и под. — Сега виждам, че сте красива жена и. .. — Не ви прилича да говорите баналности. Ем. Манов, БГ, 150. Разбира се, той [Гаро] беше срещал съучениците си случайно. Тупаха се по раменете при тези срещи, говореха си баналности. Ч. Шинов, ОТ, 52.