БАНДА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НДА¹ ж. 1. Въоръжена група, която извършва нападения, грабежи, убийства; шайка. Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, а свирепи разбойнически банди вилнеят по села и пътища. Г. Дръндаров, ВЗ, 5. — Хасковската банда е обрала над триста души. Ем. Станев, ИК I и II, 32. Гангстерска банда.

2. Разш. Пренебр. Група хора, свързани по служебното си или обществено положение, които грубо нарушават законите и морала заради личните си интереси. — Немците са зле,.. Тайната им полиция се е превърнала в банда от изнудвачи, които гледат да си осигурят чужда валута за бягство в Южна Америка. Д. Димов, Т, 531.

БА̀НДА² ж. 1. Остар. Група музиканти с духови инструменти. — Като заправим сватбата, ще вземем музика от града. Да загърми оная банда, та полето да се цепи. Й. Йовков, ЧКГ, 229. В ъгъла банда цигани свиреха заглушително с дрезгавите си инструменти. Ив. Вазов, Съч. ГК, 80.

2. Нов. Нежел. Вокално-инструментален състав, изпълняващ джаз, рок и попмузика. "Металика" са страхотна банда.

— Ит. banda.