БАНДАЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНДА̀Ж м. 1. Мед. Специална, обикн. еластична превръзка за поддържане някои части от тялото в нормално положение. Бандажи за стягане на херния.

2. Техн. Пояс от защитни или изолационни материали, който опасва машинни части или конструкции, за да им придаде здравина, устойчивост или да ги предпазва от износване. При въртене с повишена скорост се изпитват издържливостта на роторните бандажи и качеството на механичното сглобяване на машината. К. Карчев и др., ЕЛ, 81.

3. Техн. Стоманена шина на колелата на влак, която ги предпазва от износване. След няколко дена му предстоеше далечно пътуване — министърът го беше командировал в полския град Катовице, където трябваше да приеме голяма доставка на бандажи и релси за железниците. А. Гуляшки, Л, 48-49.

4. Техн. Плътна автомобилна гума на някои тежки товарни коли. Камион с гумени бандажи.

— Фр. bandage.