БАНДЖО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НДЖО, мн. няма, ср. Подобен на малка китара струнен музикален инструмент, който се употребява в джазовите оркестри и понякога за акомпанимент при пеене. Черните музиканти поемат отново саксофона и банджото и прелистят ноти. К. Константинов, ПЗ, 169. Бернар ме учеше да свиря на банджо. Д. Димов, ЖСМ, 18.

— От англ. banjo.