БАНДУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНДУ̀РА ж. Украински многострунен щипков музикален инструмент със заоблен недълбок корпус и широк гриф. Оркeстърът, съставен предимно от бандури — всички видове групи, — няма самостоятелна роля, каквато имат обикновсно оркестрите в ансамблитe. Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, 1.

— От гр. πανδο?ρα ’триструнна цитра’ през рус. бандура.