БАНК —Речник на българския език — алтернативна версия
БАНК, ба̀нкът, ба̀нка, мн. ба̀нкове, м. Остар. Банка1. Навсъде ся съставиха компании на паеве с големи капитали за всякакви тръговски предприятия, за мореплавание, за железни пътища, за устройство на банкове. СбПер.п I, 68. В Болград са намират две вакантни места: едното е за помощник на секретаря в комитета на централното училище, а другото е за помощник на контабила в колониалния банк. С, 1872, бр. 44, 350.
— Фр. banque през рус. банк. — Цариградски вестник, 31. III. 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 224–225).