БАНКЀР

БАНКЀР м. 1. Собственик на банка или лице, което притежава значителен дял от капитала на една банка. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко. Д. Димов, Т, 291. Формално Вашингтон е мястото, където се намира председателството, министерствата и заседава Конгресът, но фактически страната се управлява от банкерите на Уол стрийт. Г. Белев, КВА, 81. Тук идваха две бивши придворни дами,.., банкери, фабриканти. М. Грубешлиева, ПП, 222. // Разш. Лице, което управлява банка или е в нейното ръководство. Те [банките] не могат да вземат решение да отпуснат кредит на дадена компания само на базата на настоящите ѝ резултати .. Банкерите се интересуват и от нейната история през последните две-три години. Б, 1999, бр. 47, 7.

2. Остар. Лице, което се занимава с пари и

парични въпроси; сараф. Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство,.., управляват ся от особени устави. ДЗОИ I (превод), 208.

— От фр. banquier. Други (остар.) форми: банкиѐр, банкѝр.

Списък на думите по буква