БАНКЀРИН

БАНКЀРИН, мн. банкѐри, м. Остар. Банкер. Сетне, когато проумях силата и значението на парите, често се виждах ту банкерин, който с лека ръка раздава щедри заеми на сиромасите, ту финансист. А. Гуляшки, ЗР, 147. Грубият някогашен печелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер. Г. Бакалов, Избр. пр, 325. Това, което се купува от производителя, ще се купува на ниски цени, а това, което ще му продава фабрикантът, големият търговец, банкеринът, то ще му се продава на високи цени. Г. Караславов. ОХ IV, 349.

— Друга форма: банкиѐрин.

Списък на думите по буква