БАНКИЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНКИЀР м. Остар. Банкер, банкир. Тий [арменците] имат доста добра книжнина и имат банкиери, които врътят големи капитали. Й. Груев, Лет., 1869, 70. Тоя стол по италиански ся казва банка, и от това останало да ся казва банка и самата търговия, която ся прави с разменяване златни и сребръни пари, а пак който връти такъва тръговия да ся нарича банкиер (сараф). Лет., 1874. 208.

— От фр. banquier.