БАНКИР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНКЍР м. Остар. Банкер; банкиер. "Турция трябва да плати лихва най-малко петдесет на сто. Банкирите са пресметнале, че нищо не губят." С, 1872, бр. 32, 256. Някой си иска да преведе 20 000 гроша от Цариград в Лондон на английска монета, та ся отнесъл банкиру (сарафину), който ся съгласил да му изпълни тая заповед за 1 1/2 % от всичката сума. Хр. Данов, ТПЧ, 272.

— Нем. Bankier през рус. банкир.