БАНЦИГ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НЦИГ, мн. ‑ги, м. Техн. 1. Дърворежеща машина, със стоманена безконечна лента, за праволинейно, дъгово или криволинейно рязане на дървен материал, употребявана в дървопреработвателната и мебелната промишленост. За амбалажното производство се използуват много от общите дървообработващи машини, като гатери, банциги, циркуляри, фрези, .. и др. В. Цветков и др., МТД, 23.

2. Подобна машина, употребявана за разкрояване в кожарската и обущарската промишленост и в конфекцията за облекло; банцигмашина. Въведе се кроене на платовете с банциг, което значително подобрява качеството при тази манипулация и увеличава производителността на труда с 25 на сто. ВН, 1962, бр. 3247, 2.

— От нем. Bandsãge.