БАНЯДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НЯДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии, м. Разг. Човек, който работи в баня (в 1 знач.). Госпожа Зоя .. предварително се уговори с баняджията да обърне табелката наопаки до осем часа — знак, че банята не работи. Тъй постъпваше тя във всички случаи, когато момичетата трябваше да се окъпят. Ем. Станев, ТЦ, 11. Абу-Сир .. отишъл при султана и му казал: — Аз ида от чужда страна и по занаят съм баняджия. В твоя прекрасен град няма нито един хамам, а хамамът е най-великото благо на света. Св. Минков, ПШ, 164. Йордан Инджето сядаше пред банята, пушеше цигара след цигара .. — Добро утро, бай Йордане — спря Яким при дървото, под което седеше баняджията. Ст. Мокрев, ЗИ, 241-242.