БАПТИСТЕРИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАПТИСТЀРИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. ‑ии, м. 1. Изолирано или включено в църковна сграда специално помещение за кръщаване, характерно за раннохристиянските и средновековните църкви у нас и за католическите църкви. Той [град Сандански] е продължавал да съществува и през ранната византийска епоха, както показват християнските находки в града от онова време като баптистерии, църкви и старохристиянски надгробни надписи. ВН, 1960, бр. 2713, 4.

2. Купел, съд за кръщение.

— От гр. βαπτιστήριον.