БАРАБА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРА̀БА, ‑та, мн. ‑и, м. 1. Разг. Безделник, нехранимайко. Ходихме да събираме жито на разтоварището, но там налетяхме на едни разгърдени бараби — щяха да ни счупят главите с камъни. А. Гуляшки, ЗР, 52. Радваш се, че съм зачел името ти, нали? И си мислиш, че съм кръстил сина ни на твое име от благодарност, дето се застъпи, когато бях ѝ пуснал края, когато бях бараба. В. Ченков, ПС, 82. Мина някакъв дявол край масата ни, явно шокиран от неравностойния си външен вид, намигна ми бързо, приятелски (поздравяваше ме за мадамата — мене, толкоз явния бараба) и в този миг аз бях страшно щастлив! Д. Цончев, ЧС, 19. // Волен, непокорен, независим от социални норми човек. Пак ли заплашваш? Забравяш, че парада командувам аз! — Левак! Аз съм бараба бе! Морска душа! Сам съм си господар! С. Чернишев, ВМ, 137.

2. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.

— Ит. barabba ’мошеник, лъжец’.