БАРАБАНДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРАБАНДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. 1. В миналото — общински служител, който разгласявал на публични места разпорежданията на властите, като призовавал слушателите с биене на барабан; глашатай, барабанчик. Барабанджията завърши четенето и навалицата взе да се разотива. Т. Харманджиев, КЕД, 175.

2. Разг. Барабанчик (в 1 знач.); барабанист.

3. Разг. Работник, който обслужва барабан (като част от машина или механизъм); барабанист. Намерихме си,.. един барабанджия за вършачката,.., премята,.., снопите като нищо. Й. Йовков. ЧКГ, 203.