БАРАБАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРАБА̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който се отнася до барабан (в 1 знач.). Чу се барабанен удар. На сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче. Ст Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. На стройни редици, / под звук барабанен с напевна команда / вървяха те. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 204. Барабанна палка.

2. Който се отнася до барабан (във 2 знач.). Въртяща се барабанна пещ. Барабанна сеялка.

◊ Барабанен огън. Воен. Съсредоточена, бърза стрелба от артилерийски системи.