БА̀РАМ

БА̀РАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Разг. Докосвам с ръка, с пръст; пипам. Той се спуска и пипа пъргавата ръка,.. Па му бара дебелия шинел, копчетата. Ив. Вазов, Съч. Х, 100. Дружината се събрала около огъня, на който се пекъл на шиш един матор овен; гиздаво момче го въртяло, барало го час по час с пръстите си и облизвало ги с езика си. Л. Каравелов, Съч. II, 154. — Ами кой го е изгорил [джубето], бре? Кой го е навирал в огнището?.. — Не съм ма, мамичко, не съм го барал, правичката ти казвам! Г. Караславов, Тат., 208.

2. Непрех. Разг. Обикн. с предл. по. Опипвам с ръце, за да намеря нещо. Иванча не го сдържа, Той се повдига с пъшкане на леглото и почва да бара в тъмнината по масата, да търси кибрит. Ал. Константинов, Съч. I, 297. Все по-често ръката, която машинално посягаше към патрондашите за

нови патрони, попадаше на празни места по кожените колани и бараше с трескаво бързи пръсти по кръста, по гърдите, докато попадне на останали там патрони. Д. Талев, И, 131.

3. Диал. Занимавам се с нещо; работя, правя, върша; пипам. Никак не може да седи мирен и да не бара нещо, такъв въртокъщник се беше родил на света. Л. Каравелов, Съч. II, 132–133. Пусти Димо — / като хала бара: / с една коса / три откоса кара. К. Христов, СК, 45. // Непрех. Правя, постъпвам някак. Практически доколко е благоразумен някой си, то най-харно ся познава по това: как бара и връти парите, сир. как ги печели, пести и треби. Й. Груев, СП (превод), 208.

4. Диал. С отриц. не. Оставям на спокойствие някого; не обезпокоявам, не задявам, не закачам. — Първият вардач ходѝ само веднъж в Пловдив да се тъжи от нас, па нищо не направи и веки не ни бара. Ив. Вазов, Съч. VI, 205. Не гази ли ти мечка ръжта, не барай я. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 25.

5. Диал. Търся, диря, обикн. като питам, разпитвам или оглеждам. — Бре, шопе, ние со свещ те бараме! Едва те изнайдосме. Ив. Вазов. Съч. ХХV, 118. Младо да ме чекаш до девет години, / до девет години, до десет пролети, / ако я не дойдам до десет пролети, / юнак да си бараш, юнак спроти мене, / юнак спроти мене, юнак зараде мене. Нар. пес., СбБрМ, 485. Бараа, тражиа, коя беше таа жена, що го остаи изворчето отворено. Нар. прик., СбНУ ХIV, 121. Опинци няма на нозете, гайда бара да купит. Погов. П. Р. Славсйков, БП II, 11.

6. Непрех. Диал. Ходя. — Море ай та тебе, млад Янкуле, / учи, карай невестата: / море да не бара ката дена. / Ката дена поправена. Нар. пес. СбНУ VII, 62. барам се I. Страд. от барам в 1 — 5 знач. II. Възвр. от барам в 1 знач. бара се безл. Дженнер отиде в Лондон, за да покаже на побратимите си лекари как ся бара с присаждание шарка. Й. Груев, СП (превод), 95.

Списък на думите по буква