БАРАЧЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРА̀ЧЕСТ, ‑а -о, мн. ‑и, прил. Диал. Космат. Игуменът Натанаил беш барачест, едър, силен човек. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 44. Има нещо силно в тоя вече "попрекарал мъж" със сухо, барачесто лице и орлов нос. Н. Хайтов, ШГ, 246. Той беше около петдесетгодишен як, широкоплещест човек, с голяма барачеста глава, до която рядко се докосваха бръснарски ножици.. Хр. Пелитев, ХО, 15. Блуждаещите очи на Иван се спряха неволно върху набитата фигура на джезаджията и се плъзнаха по разголените му барачести ръце, още жилави и мускулести, сякаш изваяни от бигор. А. Христофоров, А, 98.