БАРАШЍК

БАРАШЍК неизм. прил. Диал. Примирен, съгласен; барашък. — Чакат ни, — проговори мюфтията, — да идем и недей му мисли много, кажи, че си барашик, да се свърши по-скоро тази отдавна чакана работа и да се развесели всичката дружина,.. Ц. Гинчев, ГК, 160– 161.

От тур. barıs 'мир, помиряване'.

Списък на думите по буква