БА̀РВАМ

БА̀РВАМ, ‑аш, несв.; ба̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. ба̀рнат, св., прех. Разг. 1. Докосвам с ръка, с пръст някого или нещо за кратко време, веднъж с едно посягане; пипвам. — Бре! — Бре! — чудеха се наоколо, а някои пристъпяха по-близо и посягаха към камионетката, пипаха тук-там боязливо. — Барни, барни! –подвикваше Карловеца и тихо се смееше. Б. Несторов, СР, 214. А и това, моят баща, .. , какъв човек беше. Суров човек .. Ха барнеш нещо, току изблещи очи: "Не пипай, каже, това е мое." Кр. Григоров, Р, 174. — Случвало ли ти се е да закачиш ученичка? Митю Христов учудено разшири очите си. — Ей тъй, да барнеш де! — помогна му младият. М. Яворски, ХП, 121.

2. Извършвам нещо, свършвам някаква работа; пипвам. Преди да се ожени, нищо не барваше в къщи.

3. С отриц. не. Не обезпокоявам, не задявам, не закачам2 , оставям на спокойствие; пипвам. Савата мълчеше .. Той помоли пазача да я настани в едно от фабричните помещения. Кула примираше за сън, .. — Ще лежиш, докато уредя работата. Никой няма да те барне повече. Ив. Хаджимарчев, ОК, 221. Видяха се и общинарите в чудо: търговецът имал големи достове, не смеят да го барнат. Н. Хайтов, ДР, 73. барвам се, барна се I. Страд. от барвам. II. Възвр. от барвам в 1 знач.

Списък на думите по буква