БАРД —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРД, ба̀рдът, ба̀рда, мн. ба̀рдове, след числ. ба̀рда, м. Книж. У келтите — странстващ народен поет-певец, който възпявал боговете, героите, природата, любовта и женската красота. Каледонянете, жители на Северна Шотландия, имали комахай непре‑

танна война или със съседите си, или с римляните; юначеството било у тях най-първа добродетел. Бардите, сиреч поетите на това време, прославяли Фингала за тази добродетел. П. Р. Славейков, СК, 120. // Разш. Поет. Никой от тъй наречените природни певци — .. — со своите песни не би могъл да мери мегдан с песните на тоя бард, в които се огледва животът на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 136. Вазов, верен на старото си увлечение от великия бард на романтизма, се е повлиял силно от риториката и патоса на Юго, без обаче да им се подчинява до степен да губи искреността и оригиналността си. М. Арнаудов, Пл, 1969, кн. 23, 50. Ако Раковски стои далеч, много далеч от Ботева по хайдушките си песни,.., то той бе по-щастлив от него:.. Впрочем, освен нееднаквата сполука, с която са пели двамата барди на хайдутството, съществува и една друга разлика между тях. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 78. Ала един ли вид засади само вардат / во нашия живот мъдреца, мага, бардът? К. Христов, ПП II, 108.

— Келт. bard през рус. бард.