БАРДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРДЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Малък бардак¹ (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардаче, бардуче, барде1. Отсреща на чешмата дойде един обущарски чирак, наля вода в едно барде, вдигна го и добре се напи. Т. Харманджиев, КЕД, 207. Запратил Бальо, запратил / на руса Вела на годеж / .. / девет бардета с ракия. Нар. пес., СбНУ ХХV, 33.