БАРДУК —Речник на българския език — алтернативна версия
БАРДУ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомна. По един. по двама мъжете тихо прекрачваха високия праг. Вътре се събуваха край стената, поливаха си с бардука и си наквасваха лицето, краката, ръцете. Б. Несторов, СР, 90. Деница девойка / нале зелен бардук / .. / па подаде вода / на юнак бошначе. Нар. пес., СбВСт, 118.
— От тур. bardak.