БАРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀РЀ и ба̀рѝ, (съкр.) бар нареч. Диал. Поне, барем, барим. Мина се година. Надея се да си дойде Братойо с детето, или баре само детето да изпрати, надея се — нема никого. Т. Влайков, Съч. I, 35–36. Да не е този вир под ракитака, той ще прегази и пак би минал отвъд баре веднъж. П. Тодоров, И, 7. Нема никой юнак да се найме, / да излезне юнаку насреща, /. . /, да отъвне чиста Света гора. / Като нема юнак да се найме, / хайде бари да я продадеме, / негли сички само да гинеме! Нар. пес., СбНУ ХПИ, 58. И Милан отседна клети / да почине бар за миг. Ив. Вазов, Съч. II, 164. — Дане, любе, Дане, /. . / бой щем да се бием, / мож да ни убият, / вий нема да чуйте, / да ни пожелейте / бар една година. Нар. пес., СбВСт, 204.

— От прес. през тур. bari.