БАРЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРЀТА ж. 1. Вид кръгла мека шапка без периферия, с широко плитко дъно; баретка. Нона се върна, облече коженото си палто, тури си също такава кожена барета и излезе. Й. Йовков, ЧКГ, 310. Вместо каскет той носеше тъмнокафява барета. 3. Сребров, Избр. разк., 146. // Подобна по форма униформена шапка на ученички, моряци и др. Идваха и ученичките от девическата гимназия,.. Изпод малките им кокетни барети се подаваха черни, кестеняви и руси кичури коса. Д. Спространов, С, 202. Моряшка барета. Ученическа барета.

2. Обикн. мн. Служещи във военна или военизирана част със специално предназначение, чийто отличителен знак в униформата им е такава шапка с определен цвят. Ако ние, баретите, заслужаваме похвала за не‑

що, то е защото косъм не падна от главите на бандитите в екшъна за задържането им. Тр, 26 ноември 1999, 32. Две барети загиват при скок с парашут. С, 1998, бр. 2034, 1. Районът бе отцепен от барети.

◊ Червени барети. 1. Специални части към МВР за борба с тероризма. 2. Части от българската армия за изпълнение на специални задачи.

— Ит. barretta.