БАРКАРОЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРКАРО̀ЛА ж. Муз. 1. Венецианска лодкарска народна песен с лирично съдържание, спокойна мелодия и равномерен ритъм на акомпанимента, който напомня люлеенето на вълните.

2. Вокално или инструментално произведение в стила на такава песен. Мъжът стои в някое кресло и постоянно чете една книга със синя подвързия, а жената срича упорито по клавишите ту ноктюрно от Шопен, ту баркаролата от "Хофманови приказки ". Св. Минков, ДА, 37.

— Ит. barcarola.