БАРОК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРО̀К, мн. няма, м. Изк. 1. Стил в изобразителните изкуства, архитектурата и модата, който се развива най-много в страните на католицизма в Западна Европа от края на ХVI до средата на ХVIII в. и се характеризира с усложнени линии и форми, с монументалност и декоративност. Къщата гледаше наистина срещу гората. Пред нея имаше малко дворче, .. , а тя самата беше масивна, приятна, леко имитираща късен виенски барок с оранжерия на партерния етаж. А. Гуляшки, ДМС, 274-275.

2. Стил в литературата на някои западноевропейски страни през ХVII и началото на ХVIII в., който се характеризира с изобразяването на героични, изключителни личности, обикн. крале и благородници, с пищност и сложност на израза, с използуването на сюжети от древността и от митологията.

3. Направление в западноевропейската музика (главно в Германия и Австрия) от края на ХVI до средата на ХVIII в., което се характеризира с изтъкването на хармонията пред мелодията, както и с подчертана патетичност на стила и пищност на формите.

— От ит. baroceo през фр. baroque.