БАРОМЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРОМЀТЪР, ‑ът, ‑а, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. 1. Спец. Уред за измерване на атмосферното налягане. Професорите погледнаха барометрите и обадиха. че днес ще има хубаво време. Ив. Вазов, Съч. ХV, 120. Уредите, които ни показват колко е силата на въздушния натиск, ся зъват просто барометри, което ще рече: мерило за тяготата на въздуха. Й. Груев, Ф (превод), 59–60. Барометърът се качва. △ Барометърът спада. △ Живачен барометър.

2. Прен. Обикн. ед. С предл. за. Чувствителен показател за някакво изменение или за характера на дадено положение, качество, обстоятелство. Той слушаше всичко, което дрънкаше хитрият кръчмар, кимаше учтиво и съобразяваше. И бе уверен,.., че оплакванията на обикновените стопани са истински барометър за настроението на местиите селяни. Г. Караславов, ОХ IV, 347. Борсата и банките са най-верният барометър за състоянието па икономиката. ВН, 1961, бр. 3172, 3.