БАРТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
БА̀РТЕР м. 1. Търг. Вид компенсационна сделка между две държави за взаимна доставка (размяна) на стоки с еднаква стойност, при която не се извършват реални валутни плащания. Бартерите допълнително стимулират промишлеността. С, 1998, бр. 2042, 1.
2. Разш. Размяна на стоки с еднаква стойност.
— Англ. barter.