БАРУТЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРУТЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. Производител или продавач на барут. Барутчии със сергиите си седяха с купове кремици, огнила и барут. Н. Бончев, ТБ (превод), 20. Затвориха са дюкяните на тюфекчиите и барутчиите, тъй като се разбра, че те не работят само за аскера. Д. Яръмов, БП, 138.