БАРХАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРХА̀Н м. Геол. Геогр. Дюна в континенталните пустини, която има форма на сърп с рога, обърната в посока на вятъра, под чието действие се образува и движи; материкова дюна, континентална дюна. Когато дюните са отдалечени една от друга, вятърът придвижва по-леко техните краища. Така дюната придобива сърповидна форма. Такива дюни се наричат бархани. Геогр. VIII кл, 1965, 92.

— От казах. през рус.