БА̀СКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Удрям с остро сечиво; сека. Черногорците се бореха като левове, българите, като бесни сечаха, баскаха, блъскаха. Ив. Вазов, Съч. VI, 102.
— Вер. от тур. basmak ’натискам, нападам’.