БАСОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀СОВО нареч. С нисък тон или глас, рисъщ за бас1. Варенов нарочно се мъчи да говори неестествено тежко и басово, види се, за да скрие някак, че е много млад. Й. Йовков, Разк. I, 65. Гласът му беше се изменил и гърмеше басово, та съвсем заглушаваше малко пискливия глас на подпоручика. В. Геновска, СГ, 168.