БАСТАРНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАСТА̀РНИ мн., ед. (рядко) баста̀рнин м. Истор. Племе от германски произход с примес от келтски и сарматски елементи. Римляните търсели повод за подчинението им [на тракийските племена]. Такъв повод било нашествието на племето бастарни откъм Карпатите и опитът му да се засели по десния бряг на Дунав. Ист. Х и ХI кл, 12.