БАСТИОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАСТИО̀Н м. Архит. Ъглово укрепление, издадено навън от крепостна стена, предназначено за обстрелване на противник при защита на крепостта от нападения. По-нататък изведнъж ти се изпречва един феодален замък с кулите си, със зъберите си, с бастионите си. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 110. На западния бастион, в основата на крепостния зид, на един от каменните блокове с разкривени, плитки букви стои издълбано име. П. Константинов, ПИГ, 65–66. ● Обр. Те [радиоточките] първи проникнаха, .., като авангард на културата и те първи, .., откриха "огън" по бастионите на невежеството. Н. Хайтов, ШГ, 54.

— Фр. bastion през рус. бастион.