БАСТОН —Речник на българския език — алтернативна версия
БАСТО̀Н м. Остар. Бастун. Като се подпираше тежко на бастона си и покашлюваше, тръгваше на разходка към селото. Й. Йовков, ПК, 187. Бастон, дебела шуба, пура — всичко на место, / а в замъглените очи / банкерската душа звучи / с единствената своя струна от злато. Хр. Смирненски, Съч. I, 30
— От ит. bastone през тур. baston.