БАСТУН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАСТУ̀Н м. Специално изработена тояга, предназначена за подпиране при ходене, с извита, понякога украсена дръжка. — А бе, Бранков се сгодил? — каза единият от тях, който си подпираше ръката на бастун със сребърна дръжка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 23. Като се подпираше на дебелия си чепат бастун, старецът подръпна с другата ръка полите на окъсаното си палто. Ем. Манов, ДСР, 129.

◊ <Като че ли> е глътнал бастун. Казва се за човек, който ходи с изправено, неподвижно тяло. Илия често се смееше на вървежа му? "Бастун е глътнал нашият Минчо. Дръжката му се подава през носа." Д. Добревски, БКН, 63.

— От ит. bastone през гр. μηαστο?νι. Друга (остар.) форма: басто̀н. — В-к Дневница, 1857, бр. 4.