БАСТУ̀НЧЕ

БАСТУ̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бастун. Подпира се той на бастунче, но нали е с припряно сърце, гледа весело и не ме оставя да кажа и аз нещо. Ст. Станчев, ПЯС, 23. На прага се показа и старата и като се подпираше на кривото бастунче, завлачи по земята големите си кърпени терлици. Кл. Цачев, ГЗ, 21.

2. Обикн. мн. Чертички със закривен край, подобни на бастун, които учениците пишат в началото на своето обучение. Поглъщаше жадно всичко, което изричаше младата учителка. Изписваше на плочата си с изплезено от старание езиче чертичките, ченгелчетата, бастунчетата и камшичетата, които тя задаваше на учениците си в часовете по писане. Г. Русафов, ИТБД, 267. Влезеха ли децата вкъщи .. и ние, трите майки на първолачетата, се надвиквахме.Днес имат пет реда бастунчета. Н. Каралиева, Н, 20.

— Друга (остар.) форма: басто̀нче.

Списък на думите по буква