БАТАКЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАТАКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Длъжник, който не плаща навреме, влачи дълга си. — Та нали тая циганка те докара дотук. .. Нали тя те направи батакчия... Да си не плащаш борчовете по два месеца. Т. Харманджиев, КВ, 477. — Дай ми още един франк на заем, бе!... Ти си батакчия!... Ал. Константинов, БГ, 69.

— От тур. batakçı.