БАТАРЀЯ

БАТАРЀЯ ж. Воен. 1. Бойна единица от артилерията или ракетните войски, снабдена с няколко оръдия или ракети. От София пристигнаха нови части от юнкери, войници-отпускари и една батарея германска артилерия. К. Петканов, МЗК, 269. Той разказва повече за интимния и домашен живот на батареята, отколкото за село. Й. Йовков, Разк. I, 52.

2. Няколко артилерийски оръдия на позиция като част от фронтовата линия. На една височина беше излязла на позиция една наша скорострелна батарея. Виждахме как блясваха зад скалите огнени светкавици, последвани от оглуиштелни гърмежи. Й. Йовков, Разк. II, 158. Без да разберем, навлязохме в района на зенитна батарея. Ж. Колев, ЧБП, 78.

— От фр. batterie през рус. батарея.

Списък на думите по буква