БАТЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ТЕ, -то, мн. -вци, м. 1. Обикн. като обръщение — по-стар брат; батко, батьо. — Бате — каза бедният гост на вавилонския владетел, — аз съм твоят по-малък брат. А. Каралийчев, ТР, 78. Чуваше в себе си гласа на сестра си, която днес беше викала отвън: "Бате, покажи се да видим, че си жив." Ем. Станев, ИК III и IV, 550. В стаята ме чакаше бате. Л. Михайлова, Ж, 159.

2.Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него. — Пък ти, Цвето, нищо не си ми казала. — То не е имало и нищо за казване, мамо. Бате Еньо, нали го знаеш какъв е. С всички моми се шегува, пошегуеа се и с мене. Елин Пелин, Съч. III, 121.