БА̀ТКАМ

БА̀ТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Казвам, говоря нещо, като се мъча да го изкажа правилно и точно, но не ми се удава или не смея. Аз я знаех, че е другоземка, англичанка, и едвам баткаше български преди шест месеца. Ив. Вазов, Съч. IХ, 173.

2.Говоря предпазливо за нещо, което не зная със сигурност (Н. Геров, РБЯ). баткам се страд.

Списък на думите по буква