БАУЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАУ̀ЧА, -еш и -иш, мин. св. бау̀ках и бау̀чих, несв., непрех. Разг. За куче — издавам звук бау, лая, вия силно и ожесточено; баукам. И зловещо баучаха татък далеч / стръвни песове грозно и диво. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Претъркули се звяр ранен, / в пещера скри се тъмна / .. / ловец пред вход пещерен бди, / баучи хрътка стара. К. Христов, Кр, 34. Кучето лае, бауче и вие. П. Р. Славейков, ПЧ, 12. ● Обр. Баучел лудият вятър. Дърветата плачели. А. Каралийчев, ПС I, 9.