БАХУ̀КАМ, -аш, несв, непрех. Диал. Бауча, баукам. Влязохме в селото само четирма, но докато стигнем на определеното място, съпровождахме са от други двайсетина другари, които се мятаха през плетищата и бахукаха отчаяно. Аз говоря за кучетата. З. Стоянов, ЗБВ I, 300.