БАЧЍЛО

БАЧЍЛО, мн. -а, ср. Диал. Бачия1 (в 1 знач.); мандра. Така не може повече, стига с тая немотия! Велко ще развъди голямо стадо кози и овци, ще направи някъде в планината бачило. Д. Талев, И, 312. Се собрале, се набрале / деветина овчариня / на Стояновото търло, / Стояновото бачило, / да си ядат, да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 324. С една овца бачило не бива. Погов.

Списък на думите по буква