БАЧЍЯ

БАЧЍЯ1 ж. Диал. 1. Оградено място в поле или планина, кошара, където доят овци и правят масло и сирене; мандра. Остави си лудо-младо / на бачия рудо стадо, — / яхна коня, слезе в село. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108. Аз отидох вечерта в бачията, улових едного от овчерете и попитах го какво е търсил при него турчинът. П. Хитов, МП, 81. Еднаж един циганин ошел на бачия и там му дали млеко и сирене да се наяде колко му душа искала. Нар. прик., СбНУ ХLV, 390. Свил се като куче на бачия. Погов. Зло куче бачия държи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 191.

2. Дойни овце, оставени за мляко.

Дотук кучка на бачия. Диал. Казва се, когато някой се зарича да не прави занапред нещо. Нима е това бачия? Диал. Казва се за човек, който яде много. Това не е бачия. Разг. Няма изобилие, за да се пилее, пръска (употребява се като упрек).

БАЧЍЯ

БАЧЍЯ2, -ѝята, мн. -ѝи, м. Истор. През османското иго и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налог бач1; баждар.

Бягахме от бачия, налетяхме на гюмрукчия. Остар. и диал. Налитам от лошо на по-лошо.

Списък на думите по буква