БАЩИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЩИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на баща, който принадлежи на баща (в 1 знач.). Пръв се надигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си .. Ала той нищо не продума, наведе се и целуна бащината десница. Ст. Загорчинов, ДП, 380. — Вземи и децата със себе си. Бащиният им двор е широк, нека си играят из него!. .. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 268. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С, 1936, 68. — Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. Два са брата поскараа, / за чичина ливадица, / за бащина добра коня, / за дедина остра сабля. Нар. пес., СбНУ III, 15. // Който е останал от баща, наследен от баща. Тежки бащини дългове плащам. Елин Пелин, Съч. I, 86. След неговата смърт синовете му не се разделиха, всички останаха в старата къща, на бащиния си имот. К. Петканов, Х, 27. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Много йе мъчно и тежко / мома в зандане да лежи / за бащини си борчове. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 87. Бащино наследство.

2. Който е свързан с баща, който се отнася до баща. Често, много често ме разпитваха хората кой съм, отде съм, кои са баща ми и майка ми и бащиното ми име кое е. Ст. Загорчинов, ДП, 221. И Тинка като дете беше такава ячка и височка. Те, всички от бащиния ѝ род, са канари хора. А. Гуляшки, ЗР, 47. Спомних си, че в Бяла черква е най-добрият бащин ми приятел. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. И все пак аз нося моя романтичен и бунтовен дух от Странджа планина. От прадедите си по бащина линия. Б. Шивачев, Съч. I, 106. Двама братя воеводи, / двамата ми верни сина: / Скарале са кой да води / бащината си дружина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 21. С чужд хляб бащин помен не прави. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 142.

3.Който е направен, изказан, който идва от страна на бащата по отношение на децата му. — Ти трябва да помислиш за младата си жена, да се погрижиш за дечицата си... Те са още толкова мънички, на тях им трябва бащина подкрепа... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 315. Тя знаеше, бащина воля не се прекърша и туй, което рече веднъж дядо Добри, на две не става. П. Тодоров, И I, 100. — Аз знам, че бащината любов всичко извинява и търпи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 51. Стори ѝ се, когато мина покрай нея, че старият човек някак насърчително ѝ се усмихна. Като бащина ласка беше тази усмивка. А. Гуляшки, МТС, 212. Бащина благословия сина крепи. Послов., П. Р. Славейков, БП I,37. Бащина клетва сина закопава. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащина поука, синова сполука, Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащини съвети.

4.Който е свързан с деди и прадеди, с предишните поколения; роден, отечествен. Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Бъди ми здрава, отеческа земльо! .. Какъв сладък ветрец вее от бащините планини! Н. Бончев, Р (превод), 75. Ще ли дойдеш да ни отбраниш, или не ти ся драги ни бащина ти земя, ни род? Е. Мутева, РБК (превод), 130. Бащина вяра. Бащин език.

5. Като същ. бащино<то> ср. Разг. Имот, наследство от бащата. — Аз и по-рано ти казах, че един ден, когато се зажениш, ще подириш своето, но ще бъде късно. Манол ще ти подхвърли нещо, колкото да се каже, че ти е дал бащиното. Ем. Станев, ИК I, 206. Сега братята му се сдобрили, .., — дори заръки-поръки от всички по другите загорци-керванджии: да се върне Бойко, искали да го видят и да си земе пая от бащино. П. Тодоров, И I, 106–107. Ако ям, бащино си ям, ако пия, бащино си пия. Ил. Блъсков, ПБ, 90. бащини мн. Диал. а) Домът и семейството на бащата. — Но къде мислиш да е избягала? .. — Търси в Търново, търси у бащини ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 142. Хайдути думат Тодорке: "Мор, стой, Тодорке, почакай, / дорде слънцето заседне, / да ни в селото заведеш, в селото у чичови си, / че сетне у бащини си." Нар. пес., СбГЯ, 31. б) Роднини откъм бащина страна или работници при бащата на някого. Ния не сме, Дойне ле, чужди хора, / ния най сме, Дойне ле, сѐ бащини, / сѐ бащини, Дойне ле, сѐ ювчери, / сѐ ювчери, Дойне ле, сѐ говдари. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 20.

◊ Бащина правдина. Диал. Бащиния (в 4 знач.); венчанина, бащина, бащнина. Бащина форма. Биол. При хибридизация — индивидът, носител на мъжките полови белези. Бащино огнище; бащина стряха. Роден дом. — Е, синко, дойде ли си а... Сети се за бащиното си огнище! Елин Пелин, Съч. III, 31. Тежко, тежко! Вино дайте!/ Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! / Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

> Бащина и майчина. Диал. Мома или жена, чиито родители са живи. Бащин и майчин. Разг. Чист, чистокръвен. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията .. да убие султана. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 20. Бащин и майчин <син>. 1. Разг. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек, юначага. Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен! Д. Немиров, Б, 141. И за нея ще прати Господ някой бащин и майчин син да ни отърве. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 11. 2. Разг. Пренебр. Синковец, нехранимайко.