БАЩИНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЩИНЍЯ, мн. няма, ж. 1. Разг. Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето ѝ е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със Салчо къщица тук някъде близо до фабриката. Б. Болгар, Б, 63–64. И се завърна в бащин дом да изпълни бащина повеля. И пак му дойдоха на ум таткови думи: "Да не ти е простено бащинията ни да пръснеш!" Ив. Кирилов, Съч. II, 13. "Иди си гледай работата, аз ще отменя заповедта." Така му каза нощес началникът, а сега го гледаше начумерен, сякаш Иван беше изял и пропил бащинията му. М. Марчевски, П, 234. — Брей, опустошиха имотеца на човека! — пъшкаха те. — Секат, изедниците, като че ли им е бащиния1 К. Калчев, ЖП, 223.

2.Разг. Родна земя, отечество. — Донесъл съм им, каже, армагани от далечни земи, че за тях съм мислил кога съм тръгвал за бащинията си. Р. Стоянов, М, 13–14. Ала аз, след като дълго съм скитал из Балкана, че чак до Атонските гори, много добре знам какво нещо е нашата бащиния... И знам, че тъй хубава е бащинията, както е хубав и сладък нашият, материнският език. Д. Немиров, Б, 51. По-лесно беше да се биеш, да затъваш в калта, да возиш ранени и да знаеш, че бащинията си браниш. А там, край Пирот, се застояха. В. Геновска, СГ, 429. Мястото, дето са ся родили и живеят всички съотечественици, казува ся отечество, бащиния, татковина. П. Р. Славейков, ПЧ, 35.

3. Истор. През ХIII и ХIV в. у нас — стопанство на феодално зависим, но незакрепостен селянин.

4.Диал. Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ).