БАЩНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЩНИНА̀, мн. няма ж. Диал. Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.); бащина. Удалечен от бащнина, / от мило първо либе, / на тази чуждата страна. / И радост к мен не иде. П. Р. Славейков, П, 9. Да вардим бащнина, доде ни са напука гърбът като на жабата във гьолът. П. Р. Славейков, БП I, 110. Имам ли язе бащнина. / бащнина и дедовнина — / я нива, чиче, я ливада, / д’ида, чиче, да ора? СбНУ VIII, 90.